Вие сте тук

Какви умения са Ви необходими в контекста на ИПТ?

Експертните умения за боравене с информация за пазара на труда, необходими на професионалистите по кариерно развитие, са свързани с намиране на ИПТ, оценяване нейното качество, интегрирането ѝ в дейностите за професионално ориентиране и допринасяне за подобряването на инструментите за ИПТ в контекста на професионалното ориентиране през целия живот.

Професионалистът следва да притежава следните познания и да умее да изпълнява следните задачи:

  • познаване на понятието за ИПТ в контекста на професионалното ориентиране през целия живот;
  • познаване на различните работни среди: държавен сектор, частен сектор, предприемачество;
  • търсене и намиране на ИПТ;
  • проверка на източниците на ИПТ: кои източници са надеждни и висококачествени;
  • създаване на единна точка за достъп — сбирка с ключови инструменти за ИПТ, подпомагащи ежедневната работа на професионалиста;
  • подбор на информацията за пазара на труда, подходяща за различните групи потребители;
  • разбиране и тълкуване на ИПТ;
  • насочване на лицата към висококачествени източници и инструменти;
  • обучаване на лицата за по-самостоятелно боравене с ИПТ;
  • консултиране на потребителите въз основа на ИПТ (избор и ефективно боравене с ИПТ за потребителите);
  • умения за ползване на ИКТ: дигитална грамотност и нови комуникационни навици, разбиране как потребителите интегрират новите технологии в живота си и как разпространението на ИПТ да се приспособява към промените;
  • боравене с нови средства за комуникация и нови технологии.

Как можете да придобиете тези умения? Има различни начини да учите и да поддържате актуалността на познанията си, например:

  • Основно разбиране на ИПТ в контекста на професионалното ориентиране можете да придобиете, като използвате този инструментариум и споменатите в него учебни материали.
  • Можете да следите различни семинарии обучения на теми, свързани с пазара на труда. Такива се организират от браншови федерации, фирми за подбор на персонал, държавни служби по заетостта и др. Можете да следвате допълнителни обучения, вътрешни или външни за Вашата организация. Професионалните мрежи на работещите в областта на кариерно развитие предлагат допълнителни дейности. Интересно е да се споделя опит сред специалистите по кариерно развитие както в рамките на собствената им организация, така и извън нея.
  • Предишният опит като трудов консултант или на подобна функция би могъл да е изключително полезен.
  • Създаване на мрежи от връзки: влизането във взаимодействие с местните работодатели и работодателски мрежи е друг начин за „напипване на пулса“ на пазара на труда в региона и разширяване на мрежата от източници на информация за пазара на труда, с която си служи професионалистът по кариерно ориентиране. Включвайте се в местни партньорства за заетост, работете с браншовите федерации и с държавните и частните служби по заетостта, записвайте се за допълнителни обучения, споделяйте опит с други специалисти по професионално ориентиране, организирайте си посещения във фирми и т.н. 
  • Друго средство, което допринася за развитието на уменията, е самооценката. Опитайте се да осмислите кои Ваши консултантски практики дават добри резултати, що се отнася до  интегрирането на информация за пазара на труда. А кои практики не дават добри резултати? Защо? Тези прозрения могат да Ви помогнат да подобрите използването на ИПТ за професионално ориентиране през целия живот. "
  • Когато експертните познания и умения по ИПТ във Вашата организация не са на достатъчно високо ниво, обърнете внимание на ръководството колко е важно да се инвестира в умения и компетентности, свързани с използването и интегрирането на информацията за пазара на труда.
 
ИНИЦИАТИВИ, ВКЛЮЧВАЩИ СВЪРЗАНА С ИПТ ПОДКРЕПА ЗА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ
 
ИНИЦИАТИВИ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ОРИЕНТИРАНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ С АКТИВНО УЧАСТИЕ НА МЕСТНИТЕ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ЛИЦА

Информацията за пазара на труда следва да фигурира като основна задача или умение в професионалните профили или длъжностните характеристики на специалистите по кариерно развитие. Разработеният от Cedefop професионален профил може да бъде намерен в посочения тук документ. Информацията за пазара на труда е също основен елемент от Европейските насоки за професионално ориентиране през целия живот.

Каква е теоретичната основа на професионалното ориентиране през целия живот, ИКТ и ИПТ?

Практическите подходи към професионалното ориентиране през целия живот отговарят на теоретичните. Ценно е да научите повече за произхода им и да определите своето място в този контекст. Освен това новите изследвания могат да донесат нови познания. Ако проявявате интерес, можете да следите работата на различни експерти, представяна в публикации, на конференции, чрез блогове и пр.

По-долу можете да се запознаете с някои интересни открития на академични експерти в областта.

Типология на основаващите се на ИКТ ресурси за професионално ориентиране през целия живот

Съществуващите в Европа основаващи се на ИКТ ресурси в областта на кариерната информация и ориентиране са класифицирани от Offer въз основа на модела DOTS, разработен от Law & Watts (1977 г.).

Offer, M., 1997, Преглед на употребата на компютърно обезпечено професионално ориентиране и интернет в Европа, Национален център за образователно ориентиране, Дъблин [A Review of the Use of Computer-Assisted Guidance and the Internet in Europe, National 
Centre for Guidance in Education, Dublin].

ОИСР, Watts, A.G, 2001. Ролята на информационно-комуникационните технологии в интегрирана система за кариерна информация и ориентиране [The Role Of Information And Communication Technologies In An Integrated Career Information And Guidance System]

 
ТИПОЛОГИЯ НА ОСНОВАВАЩИТЕ СЕ НА ИКТ РЕСУРСИ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ОРИЕНТИРАНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

Осведомяване с цел вземане на решения

Ресурсите за осведомяване с цел вземане на решения включват системи за свързване на подходящи кандидати със свободни места, които позволяват на потребителите да откриват подходящи за личния си профил възможности за обучение или работа. Резултатът е списък с възможностите, които в най-голяма степен отговарят на профила. Тук се включват и ресурси за вземане на решения без конкретно съдържание, чието предназначение е да помагат на потребителите да извършват систематично изследване на възможностите, като намират равновесието между желаността на конкретни възможности и възприеманата вероятност за реализирането им.

Съзнание за добрите възможности

Ресурсите, свързани със съзнанието за добрите възможности, включват бази данни с образователни и/или кариерни възможности, с набор от критерии за търсене, които позволяват на потребителите да откриват съответстващи на нуждите им данни. В базите данни могат да са включени: учебни заведение или курсове; професии; работодатели; свободни работни места; възможности за доброволен труд; информация за регистрация като самонаето лице. Някои бази включват подходяща информация за предлагането и търсенето на пазара на труда. Има примери и за работни симулации, които дават възможност на потребителите да проучват експериментално определени професионални области.

Самоосъзнатост

Свързаните със самоосъзнатостта ресурси са предназначени да помагат на потребителите да се самооценяват и да развиват профила си така, че да бъде подходящ за предлаганите възможности за учене и работа. Тези ресурси варират от прости въпросници за самооценка до психометрични тестове; те включват също по-отворени подходи от типа „брейнсторминг“.

Придобиване на необходими за преход познания и умения

На последно място, ресурсите, предназначени за придобиване на необходими за прехода познания и умения, помагат на потребителите да осъществяват решенията си. Те могат да включват подпомагане за разработването на планове за действие, изготвяне на автобиографии, попълване на формуляри за кандидатстване и подготовка за интервюта, както и съдействие за осигуряване на финансиране на обучението или за реализация като самонаето лице.

Единна точка за достъп

Според неотдавнашно изследване на град Манипала и някои гилдии, в което се разглежда процесът на създаване на по-солидна и приложима система от ИПТ в Индия, всички потоци на информация/данни от различните източници следва да се обединят в обща информационна система. Достъпът до тази система трябва да бъде от лесен за употреба, интуитивен, единен интерфейс (например интернет портал).

 
Пример за събиране на широк диапазон от източници на данни в една обща информационна система

http://www.lmiforall.org.uk/

Град Манипала и гилдии (2013 г.). За по-ефективна система от информация за пазара на труда в Индия [Towards a More Effective Labour Market Information System in India]. МОТ, Екип за техническа помощ за достоен труд в Южна Азия и национално представителство в Индия [ILO DWT for South Asia & Country Office for India].

Към съвместно развитие (съвместно кариерно управление)

Социалните мрежи могат да се използват с различни цели за професионалното ориентиране през целия живот и имат множество функции, имащи отношение към предоставяната услуга, както демонстрират Kettunen и колектив (2015 г.). Тяхното изследване определя 4 различни функции на социалните мрежи в кариерното ориентиране. На първо място, в контекста на кариерното ориентиране те могат да се използват просто за предаване на информация. След това — и крачка напред — социалните мрежи се разглеждат като среда за индивидуална комуникация. На трето място те могат да се възприемат като интерактивно работно пространство. На последно място, социалните мрежи се разглеждат като начин за съвместно кариерно управление, при който между различни членове на общността се осъществяват споделяне на експертни познания и смислен съвместен градеж на кариерни решения.

Kettunen, J. Sampson, J., Vuorinen, R. (2015 г). Разбирания на професионалистите по кариерно развитие за компетентност по социални мрежи в услугите по заетостта [Career practitioners’ conceptions of competency for social 
media in career services]. Университет на Ювяскюля [University of Jyväskylä]

„Цифровото разделение“

Друг важен аспект, често изтъкван от литературните трудове по въпросите на ИКТ в цялостния контекст на професионалното ориентиране през целия живот, но и в по-специалния контекст на използването на социални мрежи за професионалното ориентиране, е цифровото разделение (вж. Bimrose и колектив (2010 г.), Sampson и колектив (2015 г.)). „Първото поколение цифрово разделение“ представлява обстоятелството, че между различните групи от населението има големи различия в достъпа до компютри и интернет. С все по-широкото навлизане на информационно-комуникационните технологии, на повърхността излизат нови разминавания: вече — по отношение на начина, по който се използват ИКТ. Много автори наричат това явление „цифрово разделение от второ поколение“. Това понятие сочи към постепенното преминаване на неравнопоставеността от достъпа до ИКТ към използването на ИКТ.

Bimrose, J., Barnes, S. (2010 г.). Информация за пазара на труда (ИПТ); информационно-комуникационни технологии (ИКТ); информация, консултации и ориентиране (ИКО): Пътят напред? Уот ъпон Дърн: Комисия на Обединеното кралство по заетост и умения [Labour Market Information (LMI), Information Communications and Technologies (ICT) and Information, Advice and Guidance (IAG): The way forward? Wath-upon-Dearne: UK Commission for Employment and Skills].

Bimrose, J., Barnes, S.-A., & Atwell, G. (2010 г.). Изследване на уменията, необходими на личните консултанти в Connexions за развитие на интернет-базирано професионално ориентиране [An investigation into the skills needed by Connexions personal advisers to develop internet-based guidance.]. Литература: Образователен тръст CfBT.

Kettunen, J. Sampson, J., Vuorinen, R. (2015 г). Разбирания на професионалистите по кариерно развитие за компетентност по социални мрежи в услугите по заетостта [Career practitioners’ conceptions of competency for social media in career services]. Университет на Ювяскюля [University of Jyväskylä]

Социалните мрежи в дейностите за достигане до максимално широк кръг от потребители

Достигането до максимално широк кръг от потребители на пазара на труда може да се разглежда като съвкупността от всички действия за определяне и подпомагане на „необичайните потребители“, например икономически пасивните лица, нерегистрираните безработни младежи, мигрантите, хората с увреждания и др. Има множество възможни методи за достигане до максимално широк кръг от потребители. Hall и колектив (2015 г.) определят седем различни метода за достигане до максимално широк кръг от потребители според интензивността на мерките. 

Социалните мрежи могат да представляват достъпен и мощен инструментариум за популяризиране и рекламиране на конкретни услуги като кариерното ориентиране. Специалистите, ангажирани за достигането до максимално широк кръг от потребители, редовно споделят, че социалните мрежи за един от най-важните комуникационни канали за достигане до нерегистрираните безработни младежи, тъй като тези платформи са сред „постоянните“ белези в живота им (Hall и колектив, 2015 г.). Освен това социалните мрежи могат да се използват за организиране на събития, а освен това имат няколко оперативни предимства. Те позволяват бързо актуализиране, както и адаптиране на съдържанието и езика към конкретни целеви групи. Ниската цена на този метод позволява достигане до много голям брой хора. Въпреки тези предимства обаче е необходимо специалистите в областта на професионалното ориентиране да имат предвид, че не всички хора имат достатъчна компютърна грамотност, за да използват тези услуги.

Hall, AM., Metcalfe, H., Irving, P. (2015 г.) Практики на държавните служби по заетостта за достигане до максимално широк кръг от потребители и привличане на незаетите и неучащите лица към пазара на труда [PES practices for the outreach and activation of NEETs]. Европейска комисия, ГД „Заетост, социални въпроси и приобщаване“, Брюксел.

Collapsible section
Collapsed by default